Ходенето на море за мен е единствената възможна форма на почивка. Качеството й е от практическо и символично значение.
Понеже само веднъж годишно ми се случва да се подлагам упорито на състаряващи кожата лъчения във високотемпературна среда, предивзикваща дехидратация, и да прекарвам дълги часове в обездвижено състояние под съпровода на ентусиазирани детски писъци, за мен ходенето на море е ритуал, изискващ подготвителна дейност, която надхвърля по продължителност времето, прекарано “на море”.
Първо си харесвам хотели на базата на снимки и предлагани цени. После започва черната работа – не оставям форум, свързан с отзиви на родното черноморие, необърнат. Проверявам за нови коментари месеци преди да направя резервация и, признавам си, след това. Сравнявам мненията на туристи от различни народности, проследявам динамиката на положителните и отрицателни отзиви във времето, после намалявам (или увеличавам, ако в отзивите съм чул за нови хотели) списъка с хотели и започвам да търся най-добри цени за тях.
Струва ми се, че в голяма степен детайлността на тези проучвания за мен е заместваща форма на истинското нещо. Има нещо воайорско в това да четеш за чуждите натравяния с храна, чуждата принуда да сервилничиш с персонала и изненадата от пълното разминаване между рекламираните черти на един хотел и негримираната действителност. Някакси те възбужда мисълта, че може да се случи и на теб само след няколко месеца.
Тази година резултатите от проучванията ми ни отведоха в “Елените”, хотел Роял Бей – от 22 до 30 юли. Както за всички други места, отзивите за “Елените” бяха сериозно противоречиви. Но положителните отзиви бележеха възходяща тенденция.
Сега бих искал да дам своя дял към отзивите за курорта и хотела, дано помогнат на някого да се ориентира в огромното разнообразие от мнения.
Ще изключа съспенса като прийом и ще кажа от самото начало, че отново бих почивал на “Елените” в хотел Роял Бей. Но не и преди да проведа поредния маратон на проучвателска дейност, за да се уверя, че получавам best value for money*.
Общо впечатление: добре поддържан затворен курорт, тих и спокоен, с множество забавления за деца, най-голямото от които е аквапаркът, който поне тази година беше включен в цената на престоя. Екстериорът доста “смело” навлиза в кича, но добрата поддръжка позволява на туриста да го определи като еклектичен и да се концентрира върху оплакванията си от храната. Това, което наистина ми дойде в повече беше светещият в неоново червено огромен кръст на кея.
Като говорим за безвкусица, друг малък, но дразнещ детайл беше изобилието от бурканчета, чаши, аквариуми и всякакви други съдове с надпис Tips, понякога с много големи букви. Не знам, мен не ми подейства насърчаващо – през цялото време ми напомняше, че сигурно персоналът не е никак добре платен и без моя допълнителен принос неговият труд в комплекса си е една експлоатация. Тази мисъл ме потискаше, а за да даваш бакшиш е добре да бъдеш приведен в едно по-приповдигнато настроение. В барбекю ресторанта дори си помислих, че има група Tips, бакшишите, защото пред единствения инструмент, някакъв електронен кийборд за свирене на ресторантска музика, се мъдреше точно този надпис – Tips.
Разположение: идеално. Разположен на самия бряг, хотелът предлага невероятен изглед към морето, съпроводен от съответното аудио на разбиващи се вълни(-чки). Непосредствено зад хотела започва хълмистата част, заета от гора.
Плаж – добре поддържана пясъчна ивица, но силно каменисто дъно в района на хотела. Малко по-нататък отбаче може да се намери безболезнено за стъпване пясъчно дъно. Все още достатъчно на брой чадъри и шезлонги, единственият проблем с които е, че биват “наметнати” с плажни хавлии от мъртви плажни души – призраци от известна вам националност, които рано сутрин застилат повечето шезлонги с хавлии и после не се появяват до мига, в който решат да си вземат хавлиите обратно, измъчвани от конфликта между тяхната дисциплинираност и прагматичност от една страна, и нерационален, макар и научнообясним, махмурлук, от друга. Хубавото е, че цената на шезлонга и чадъра влиза в пакета “all inclusive”, както и повечето напитки и храни, предлагани в заведенията на самия плаж.
Внимание – в “Елените” се строи нов голям хотел, а предстои да бъде довършена и част от, мисля, Андалусия или нещо подобно. Когато това стане, плажът ще бъде доста пренаселен.
Хотел: Стаята ни в Роял Бей беше голяма и удобна, с голяма баня и също толкова голям балкон, позволяващ гореспоменатия панорамен изглед към морето да бъде наистина впечатляващ. Big is beautiful. Климатизация – прилична, без опция “Ice Age”. Почистване – прилично, без ексцесии от рода на хавлиени лебеди по леглата.
Внимание – ако си расист, имай предвид, че голяма част от обслужващия персонал са роми – това, предполагам ще се отрази на качеството на почивката ти, затова се надявам да не се видим там догодина (това би се отразило на качеството на моята почивка).
Храна: стила на готвене мога да оприлича само на готвенето в столова от 70-те години на миналия век (ако правилно си спомням). Трудно е да умреш от глад, но храната е готвена без любов и без елементарно разбиране за съвременна кухня. Не разбирам как може дори едни шишчета да се направят така, че да са безвкусни. Колбасите на закуска бяха възможно най-евтините, които могат да се купят. Искрено се надявам това да се промени скоро.
Наличната храна между обяда и вечерята е изключително ограничена и нездравословна.
Ресторант – противно на някои писания, никога не сме чакали на дълга опашка в ресторанта. Обслужването в него е на доста прилично ниво, освен ако не си голям принц или принцеса.
Алкохол – прилична Карнобатска обикновена и неотровни други концентрати. Бира – Славена – питейна, наливното бяло вино – къщо. Червеното вино беше претърпяло обратния процес на описвания в Новия Завет случай, при който Исус превърнал водата във вино.
Безалкохолни напитки – направи ми приятно впечатление наличието на Pepsi Max, което е без захар.
Кафе – еспресото в бара на хотела го правят страхотно. От друга страна, еспресото на бара на аквапарка струва 3.50 лева и е боклук.
“Екстри” – бънджи трамплин за деца, скъпо, но приятно удоволствие вечер на плажа. Надувен трамплин в морето, до кея. Не препоръчвам – получих оплаквания, че не е достатъчно еластичен и че мирише на повръщано. Освен това докато дъщеря ми скачаше, качиха второ дете (трамплинът е малък и пригоден за едно дете), и понеже това не беше достатъчно, двама мутроидни левенти се качиха на него, за да скачат оттам във водата. Аквапаркът е много добър. Фитнесът е голямо разочарование – има 4-5 уреда, които освен, че са много стари, са неподдрържани и опасни за употреба. Ходих само веднъж, после започнах да ходя в залата на съседния на “Елените” Зорница Сандс – малка, но поносимо оборудвана – ако платите за седмица е само 30 лева, иначе е 10 на ден. На басейна до Роял Парк вечер има балони, в които детето влиза, балонът се пълни с въздух и се пуска по басейна. Трае пет минути, но е доста интензивно преживяване. Препоръчвам го, но само за деца. Аз го пробвах, но единственото, което ми хареса беше веселбата, която предизвиках с неуспешните си опити за се изправя поне за секунда. Умирам за внимание.
Има и детска градина за деца до 12 години, включена в цената, точно до Роял Бей. Дъщеря ми ходи повече от веднъж, което значи, че й е харесало.
Интернет – в интернет залата не се пуши, което е добрата новина. Ползват типичния за такива места софтуер, който не позволява отваряне на Word и PDF файлове. Единият от двамата работещи там беше безкрайно нелюбезен, неотзивчив и пускаше много силно руска естрадна музика. Не знам дали има безжичен интернет.
Оси – да, има ги, но не са такова бедствие – казва го човек, който пищи и бяга при появата на оса. Основно правило на плажа – не оставяй край себе си сладки напитки и храни, избягвай да миришеш на изпражнения или пот, не се парфюмирай много. Така няма да имаш проблем с осите.
Както казах в началото – определено бих повторил посещението в Роял Бей, но при сходни параметри бих избрал място, където готвенето е по-прилично.
*Най-доброто съотношение цена-качество
